Някога сънували ли сте, че летите?
Спомняте ли си лекото усещане за нереалност, докато се носите сред белите облаци на своя сън? А успяхте ли да запазите малка част от него за сутринта?
Само веднъж сънувах, че летя. Но и досега, всеки път, когато се кача на самолет, изпитвам същата тръпка в корема. Най-обичам да седя до малкото прозорче и да се надбягвам с облаците. Сигурно им приличам на прашинка, незначителна част от безкрая на светло-синьото небе. Иска ми се да ги докосна с ръка, защото ми приличат на захарен памук - единственото забранено ми в детството сладко нещо. Тогава си представях небето далеч, много далеч, и рисувах нагънати, продълговати облаци в часовете по рисуване.
Обичам пътуването ми да започва с гледката на небето от самолета. Минутите минават бавно и ги броя, но от това очакването да видя Прага като на длан, се усилва все повече.
Казват, че първото впечатление е най-важно. И ето - очите ми потъват в зелено-жълтото поле под нас. Сякаш майстор-художник е изрисувал тази земя така, че да изглежда съвършена. Малки къщички са пръснати сред жълт пачурк. “Златна Прага” наистина ни посреща с цвят на най-чисто злато!
***
От аерогарата взехме автобус номер 100, като предварително си купихме билети от електронните автомати на спирката. Приемат само монети (както и автоматите в метрото), така че най-добре винаги имайте в себе си дребни чешки крони. Доста неудобно, особено когато трябва да намериш монети в 8 часа сутринта! Това обаче изглежда като единствен недостатък. Докато трае пътуването ни, не спирам да събирам положителни впечатления. В автобуса не само е чисто, но има и място за багаж (което сме си платили още с покупката на билета). С Иван естествено обсъждаме кога това ще се случи в България и дали ще има много хора, които ще се пътуват без билет. Глобите в чешкия градски транспорт май са доста високи, защото всички, които се качват след нас, също държат билети в ръка.
Движим се бързо, защото пътят учудващо няма дупки. Не мога да не се сетя за култовото: “Кога ще ги стигнем…” Сещате се, нали? Дано поне да е някога…
Хостелът, в който ние отседнахме, се намира точно до православната църква “Св.Кирил и Методий”, наблизо е и спирката на метрото, както и тази на трамваите - “Karlovo namesti”. Името е “Emma Hostel” и можете да резервирате стая предварително в сайта им в интернет. Цените са много добри, а мястото наистина е удобно и не е далеч от централната част на града. Банята , тоалетната и кухнята са общи за всички стаи на етажа, което създава известно неудобство, но затова пък е просторно и чисто,а леглата са големи. В кухнята има хладилник, където можете да си държите напитки или някаква храна, а сутрин кафето и чаят са free.
Тъй като пристигнахме привечер, побързахме да се настаним, след което се отправихме на първата ни разходка в Прага! Вървим, докато топлата нощ покрива сградите, покрай които минаваме, с тъмна пелена. Как ли ще изглеждат утре? - питам се аз. Приличат ми на строго подредени войници - всяка знае своето място и е стегната в униформа с различен цвят. Общото между тях е стилът и прекрасните орнаменти, които разказват техните истории… Някои от тях са осветени - като Танцуващата къща например. Тя има невероятен футуристичен дизайн и се намира точно до река Вълтава. Иначе тук повечето къщи си имат имена. Познават се по орнаментите, които ще видите на тях - например жаби, еднорог, цигулки, рибар, златна чаша… Преди по този начин се означавали адресите, тъй като нямало номера на улиците или домовете. Повечето бирарии също носят подобни имена - “При черния вол”, “При черния бик”, “При мечката” или “При Златния тигър”. Така и не разбрах защо навсякъде се използва думата “черен”. За “златен”, хайде, ясно - все пак сме в Златна Прага.
С Иван избираме да вървим по крайбрежната алея. Първоначалната ми възхита от светлините покрай реката и корабчетата, които се движат във вечерния полумрак на реката, бързо се изпарява. Около нас не спират да кръжат рояци от комари с размер на малки самолетчета 
Добре де, преувеличих! Не са съвсем като самолети-играчки, но все пак могат да бият по размери дори крайдунавските комари - аз съм от Видин, аз тия ги знам Какво бе учудването ни обаче да видим как млади влюбени двойки най-спокойно се разхождат покрай прелитащите “стада” от комари! Тук обаче на никой не му правят впечатление подобни прозаични неудобства Прага е градът, в който влюбените са навсякъде - целуват се по пейки или се излежават върху зелената трева в парковете, возят се с лодки по Вълтава или просто щастливо се разхождат из златните улички на този така идиличен град.
А когато вървиш по улиците на Прага, не можеш да се отърсиш от усещането, че всичко наоколо е само част от един съвършен театрален декор и ти си част от общата игра. Както е казал Шекспир: “Животът е сцена и всички ние сме актьори на нея”. Можеш да се престориш, че си друг - да сложиш доминото на любовта или на развлечението, да покриеш лицето си с воал, да се напиеш, да потанцуваш пред Тинската катедрала, да обиколиш улиците в търсене на непознатото и… да забравиш за целия останал свят. Прага прилича на един съвременен Вавилон, събрал в себе си цялото разнообразие от езици. Френският се смесва с английски и немски, руският се редува със сръбски и български, а пък японският май е нещо като втори чешки, защото тук е пълно с малки, дръпнати япончета. Те са най-ентусиазираните и екипирани туристи - всеки е поне с две камери и пет фотоапарата. Винаги са супер енергични и щъкат навсякъде като едни само-презареждащи се батерии “Duracell”.
Това, което тези смаяни homo-touristicus снимат толкова настървено, е прословутият астрономически часовник, който се намира на площада в Стария град. Най-добре го разгледайте на дневна светлина и се наредете пред него поне пет минути преди началото на новия час (например в 12 без 5). На всеки кръгъл час има безплатна атракция Всъщност този часовник е уникален в своята изработка и датира от началото на 14-и век. По него едва ли ще можете да си сверите ръчните часовници Тъй като е направен преди сума ти векове, естествено отразява древното схващане за произхода на Земята - тоест, че ние сме в центъра на вселената, а Слънцето кротко се върти около нас. Най-интересното на този часовник са фигурките на 12-те апостоли, които започват да се показват една след друга, докато камбаната на часовника “възвестява” за настъпването на новия час. Накрая на “шоуто” ще чуете и кукуригане на петел (след това ще последват разочаровани възгласи на тълпата в стил: “Е, само толкова ли?”). Повече - само след час
Всъщност площадът на Стария град може да бъде чудесна отправна точка за разходка и sightseeing. Сградите тук са прекрасни и повече наподобяват декори от филм, отколкото реални постройки, предназначени за живот. Докато разглеждам гордите фасади на къщите, си мисля какви ли щастливци живеят в тях… Във всяка от тези къщи има по някое луксозно заведение с гледка към Тинската катедарала, астрономическия часовник и така наречения Малък площад. Там можете да пиете бира или вино на елитарни цени и да се почувствате част от тълпата богаташи в стил “Ориндж Каунти”.
Тинската катедрала. Не ви ли прилича на приказен дворец от чудния свят на Братя Грим? От едно друго време, в което хората са вярвали в дракони и великани, а рицари на бели коне са спасявали златокоси принцеси? Невероятно е как този нереално-приказен дух е съхранен в продължение на толкова столетия и може да се усети дори и днес, в 21-ви век… Въпреки светкавиците на фотоапаратите, когато вдигнеш поглед нагоре, към небето и величествените кули, разбираш колко преходно е всичко около нас… Всичко, освен онова, което може да остане в историята.
Оставете Прага да ви разкаже своята приказка. Тя наистина има какво да ви каже и покаже Ще ви въвлече в лабиринт от тесни улички с красиви и поддържани къщи, които са приютили кафенета, барове, магазинчета за сувенири… Количеството от продавани матрьошки е просто огромно! Мисля, че дори в Русия няма толкова много от тези традиционни кукли във всичките им размери и разновидности. Разгледайте магазините за бохемски кристал и се полюбувайте на накитите от янтар, които ще ви спират на всяка крачка. Аз лично се впечатлих от прекрасните кукли на конци, които са нещо като символ на Прага ( а може би и на Чехия, не знам). На мен лично ми се струваха малко тъжни и самотни, закачени по стените на магазините в очакване на своя купувач. Цените им са сравнително високи (най-хубавите достигат до 2000 евро), но ако искате да си имате спомен на конци - това е изборът! Всяка от тях е уникална - покрай характерни образи като Пинокио и Спящата красавица, има изобилие от вещици, смеещи се зловещо, както и мили старчета, чарли чаплиновци и цели сцени с малки куклички на тях. Ако сте с дете в Прага, можете да му изнесете един куклен театър в магазина
Преди да ви разведа набързо из “потайностите на Стария град”, ще ви насоча към едно от най-знаменателните за Прага места. Тук са случвали всички бунтове в града, както и Нежната революция на чехите. Това е площадът “Венцеслас” (не съм сигурна за произношението, на мен лично ми звучи като “Венцеслав”).
Днес площадът гъмжи от туристи и можете да видите много руснаци, които закусват с прословутите наденички Да, наоколо има предостатъчно “улични закусвални”, където да хапнете на крак печена пражка наденица с горчица, резен ръжен хляб и кисело зеле. Дори и да ви се струва отблъскваща или тежка, всъщност тази комбинация е толкова вкусна, че можете да се навечеряте само с наденички Предлагат се няколко разновидности, така че имате известен избор Доста руснаци явно се прехранват по този начин в Прага, защото ги виждахме непрекъснато да нагъват наденици! Моят съвет е все пак да опитате от този пражки Макдоналдс, дори и да не обичате колбаси И така, доволно натъпкани като Емил от Льонеберя, можете да посетите Националния музей или просто да се помотаете по магазините. Най-готините магазини се намират в тази част (”Kenvelo”, “New Yorker”, “H&M”, “Terra Nova”, “Zara”). Задължително планирайте бюджет за пазаруване на дрехи и аксесоари! В Прага ще откриете чудесни дрехи на достъпни цени, така че си оставете място за тях Аз например бих могла да изкупя “H&M”, стига да имах тази шестица от тотото Никога не съм съжалявала за дрехите, купени от техните магазини. Дори напротив - винаги са trendy, винаги са качествени и модерни, дори след години носене.
Прага е мястото, където ако ожаднеете, просто трябва да пиете бира. Наистина бирата тук е най-хубавата, която някога съм опитвала. Независимо дали си я купувате в кен или я пиете на заведение. Разбира се, прясната бира е по-добра от бутилираната, но тук във всичките й разновидности тя има уникален вкус. На мен любима ми стана тъмната бира. Не пропускайте да я опитате - има плътен, леко карамелен вкус и е по-силна от светлата. Най-добра е бирата с леко странно име - “Kozel” За бира номер 1 в Прага се смята “Pilsner Urquell”. Почти във всяко заведение ще ви я предложат, но иначе всяка реномирана бирария си има биричка собствено производство. За да изберете своята, не ви остава нищо друго, освен да опитвате навсякъде В “Златна Прага” пиенето на тази златиста течност е нещо като национален спорт и вид туризъм :), а хубавото е, че в града има достатъчно на брой добре поддържани тоалетни. Все пак…
Прекрасни автентични бирарии има както в Старата, така и в новата част на града. Ние бяхме чели и за квартала “Жижков”, където имало много готини заведения, но не успяхме да ги открием и се върнахме по живо по здраво Иначе кварталът изглеждаше като доста уютно място за живот - с много зеленина и голям парк, както и с добре поддържани сгради. Е, някои изглеждаха като свърталища на бездомници, но подобни места има навсякъде. “Жижков” в миналото е бил кварталът на работниците - може би затова е и толкова подреден и някак “западно спретнат”. Да, раят не е на Изток, а на Запад В квартала се намира и телевизионната кула, която вечер е осветена в цветовете на знамето на Чехия, и изглежда призрачно заплашителна с някакви човечета, закрепени върху самия й връх. Приличат на извънземни, слизащи от космическия си кораб, бррр. Точно след като излезете от метрото (защото до “Жижков” отидохме и се върнахме с метро, много е удобно и бързо, стига да имаш монети да си купиш билет) ще видите една наистина странна църква - има форма на гроб с кръст отгоре, наистина! Мисля, че е католически храм, но не прилича на такъв, нито пък на православна църква. Абе, странна работа, но затова пък - оригинална. В този квартал имаше и доста бедняци, които спяха по пейките, но тук полицията явно обикаля и през нощта, така че не се създават проблеми.
Централната част на града обаче е далеч по-привлекателна и денонощно пълна с народ, така че най-добре се придържайте към основната програма и се въртете някъде около основния туристически поток
Най-голямото струпване на хора, което видях в Прага, бе на Карловия мост. Там туристо - нашествието май никога не спира. Усещането да се разходиш по този мост наистина е прекрасно (стига гаджето ти да не те оставя непрекъснато, за да ходи да снима - и така половин час!). Е, поне имаме хубави снимки На този прословут мост всички снимат като за последно. Освен професионални фотографи, има и множество японци и други такива, които търчат напред-назад в търсене на поредния кадър
Гледката към река Вълтава наистина е много красива. Когато застанеш на моста, виждаш величествения дворец “Храдчани”, а някъде под огромната каменна основа е реката с преминаващите по нея кораби и водни колела. Ако има едно място, с което трябва да опиша какво е романтика, то това вероятно ще е брегът на Вълтава с гледка към моста, някъде към 7-8 часа вечерта. Класика
Карловият мост е един от символите на Прага. Построен е от Карл Четвърти, чието управление се смята и до днес за нещо като “златен век” за града. След като успешно се “разписал” в историята, неговият син Венцеслас продължил традицията на баща си.
Карловият мост е внушителен като размери и всъщност свързва Стария град с така наречената “Мала страна”, където в миналото са се намирали къщите на рибарите и занаятчиите. В тази съвсем не малка “Мала страна” е построен и дворецът Храдчани - още едно от архитектурните чудеса на това време. Разходката по Карловия мост започва от кулата, до чийто връх можете да се качите срещу 50 крони и да се помахате на света отгоре, да поснимате в продължение на час-два или пък да си изпишете името на стената Естествено, българите сме навсякъде… Обърнете внимание на надписа зад Иван
Е, да, така поне всеки следващ ще знае, че “Мишо е бил те тука!”…
След като се порадвате на гледката и се опитате да сдържите порива си на първичност като не надраскате една вековна стена, “слезте на земята” и разгледайте статуите на моста. Повечето от тях са непознати за нас - православните, защото изобразяват католически светци, но все пак няма как да не разпознаете статуята на Христос и тази на Дева Мария. И двамата с Иван се опитахме да разпознаем коя от всичките статуи изобразява Кирил и Методий, но така и не успяхме… Е, някъде на моста е, но не ни стана ясно къде Аз обаче се снимах, докоснала една статуя на неизвестен за мен светец, но тъй като всички се снимаха пред нея, реших и аз да си пробвам късмета. Иван каза, че сигурно го правят за здраве и щастие, а може би просто всички постъпват като мен - някой види друг и така… Верижна вяра.
На Карловия мост можете да видите всякакви творчески изпълнения - от свирене на банда старчета до музика от чаши. Тук всеки се опитва да изпъкне с оригиналност и да изкопчи повече монети от туристите. Едновременно с това мостът от сутрин до вечер е ателие за художници и място за продаване на сувенири, снимки на Прага, бижута и любимите ми ангелчета
След като минете по Карловия мост, вече сте в Мала страна. Атмосферата в тази част на Прага е неповторима! Разгледайте къщите, покрай които минавате - всяка една от тях е с уникална архитектура. Улицата, която води към замъка Храдчани, се нарича Nerudova. За разходката до замъка си отделете повече време и бъдете готови за чакане по опашки! За вътрешността на замъка, музеите и катедралата “Св.Вит” се извиват огромни опашки от туристи и ще ви трябват време и нерви, за да изчакате реда си. Ние лично пропуснахме тази част и набързо разгледахме кралския комплекс - още по-впечатляващ заради дистанцията на вековете… Всичко е строено преди векове, а е толкова красиво направено, че смайва със съвършенството и величието си! Например катедралата “Св. Вит” е строена близо шест века! Когато застанеш под нея и обърнеш поглед нагоре, към самия й връх, отново се чувстваш малък и незначителен пред величието на това, което умът, духът и богатството на тази култура са успели да създадат.
Разходката из Мала страна като че ли е най-хубава в късните следобедни часове - тогава можете отново да седнете някъде на по бира или да си направите ранна вечеря. На мен чешката кухня ми се стори леко странна и доста тежка, но все пак имах няколко истински вкусни попадения. В тази част на града има много бирарии, но някои от тях са доста туристически и съответно - нямат от този автентичен “пражки дух”, който наистина трябва да се усети. Ето и няколко от нашите избори за храна - от тях останахме наистина доволни!
Обядът в “Малостранска пивница”, която се намира в Мала страна, бе приятен и добър като цена. Настанихме се в градината на заведението, където имаше много хора и непрекъснато прииждаха нови. Беше слънчево и приятно, затова започнахме обяда с две големи бири - едната тъмна, “Kozel”, а другата - светла, “Pilsner Urquell”. Тъй като храната става малко по-бавно от очакваното, аз загризах солените претцели, които се предлагат във всяка бирария и имат вкус на солети с подправки Иван яде традиционния тук гулаш и пилешка пържола в сос от билки, а аз се задоволих само с картофи по селски. Направи ми впечатление, че в Прага пилешкото не е от предпочитаните меса - по-скоро се ядат наденици, печено свинско месо, печена патица - всичко това с гарнитура от кнедли, брррр. Може би на някои хора кнедлите много биха им харесали, но за мен са особено гадни на вкус - всъщност дори не мога да го определя. Преди това пътуване си ги представях като руските пелмени или украинските вареники, но истината е далеч по-разочароваща 
Извън Мала страна също има страхотни бирарии с дългогодишна история. Хубава е и бирарията ”U medvidku”. Тя се намира на улица “Na Perstyne” 7 и ако отивате там вечер, задължително трябва да имате предварителна резервация (тел. +420 2-24 21 19 16 или на място). Естествено, винаги можете да почакате половин час като нас двамата с Иван, но все пак най-добре е да си знаете, че имате маса Тази бирария си има сайт - umedvidku.cz и е доста известна както сред чехите, така и сред чуждите туристи. Включена е в гайдовете, така че тук можете да се сблъскате с огромни групи японци, които поръчват като за последно Бирата им също е добра на вкус - ние заложихме само на тъмна. Моята печена патица бе направо огромна - в чинията ми имаше поне половин килограм месо + два вида от тяхното специфично кисело зеле и три вида от гадните кнедли. Хубавото е, че ти носят два вида нарязано хлебче, въпреки че чехите ядат кнедли вместо хляб. Иван заложи на нещо месно и си го изяде с кеф, но не е сред любимите му пражки манджи
Най-вкусна бе храната в бирарията “Novomestku pivovar”, където обядвахме през един от дните. Заведението се намира близо до площада “Венцеслас”, на улица “Vodickova 20″ в Новия град. Бирата им е чудесна, макар и по-лека от другите, които опитахме. Но пък те си я произвеждат на място. Дизайнът тук е много оригинален - бирарията прилича на лабиринт и на всяка маса има карта на помещенията. Всеки клиент може да се разходи и да разгледа различните части от заведението. Наистина е автентично! Храната дойде бързо, макар сервитьорите да не бяха особено любезни, но с тези темпове на работа и носене на огромни халби с бира, е разбираемо… Този път аз заложих на пилешко месо в сметанов сос, с гарнитура от нещо като картофени крокети, които хич не бяха зле. Жалко че не си поръчах от гъбената им супа, която е носят в огромни хлебчета и изглеждаше наистина вкусна. Иван пък хапна патешки бутчета с кнедлички, които и той мрази Тази бирария определено е номер едно за нас, тъй като е и пивоварна, имат страхотна храна, интересен интериор и някак не е толкова шумно и задимено като на някои други места.
Вечер предпочитахме да се разхождахме, отколкото да обикаляме по барове и дискотеки. А и не намерихме много такива Но затова пък успяхме да си открием ”своето място” за пийване след вечеря. Барът “Козичка” (Little Goat) е един от най-добрите, в които изобщо някога съм била. Намира се в центъра на града, на улица “Kozi 1″ и е доста популярно сред жителите на града. В събота вечер хората тук бяха много fashion, чак се чувствах малко неудобно , че съм с кецове. Личеше си, че на това място ходят хора със стил - не прекалено изсикани, но все пак достатъчно cool, за да са там. Цените обаче са учудващо добри, а качеството на алкохола - високо. Музиката бе супер, а и имаше Wi-Fi, така че не скучахме
На следващата сутрин денят ни започна на същата улица, където се намира и най-страхотното кафене във френски стил - “Bakeshop”. Всеки ден тук започва със стълпотворение на туристи от цял свят, а и на местни хора, които си купуват френски кроасани за закуска. Има заведения, където човек сякаш не усеща минутите, и това е едно от тях. Тук кафето с малко мляко и кафява захар е истинско удоволствие, което можете да си подсладите допълнително с парче торта, кроасан с пълнеж от ябълки, брауни или овесени сладки. Всичко е толкова вкусно, че няма да ви се иска да си тръгвате
В Прага със сигурност можете да откриете още много подобни местенца, където всичко ще ви се стори просто идеално и някак тайно ще ви се прииска завинаги да останете част от тази приказка. Там, където животът изглежда подреден и лесен, а красотата е навсякъде. Такава е приказна Прага - прилича на сън, от който не ви се иска да се будите, за да се върнете към реалния живот. Защото, съгласете се - когато живееш сред хармония и спокойствие, ти самият се превръщаш в по-добър и по-щастлив човек. В Прага малките красоти са навсякъде - в съхраненото минало; в поддържаните сгради и улици; в мириса на окосена трева в парка, където по поляните се излежават стотици хора; в правилата на едно общество, което с гордост се нарича европейско…
Можем само да затворим очи и да си пожелаем същата приказка и за нас. Някой ден - не на сън, а наяве.
или каша с пиле. И досега не знам рецептите на тези нейни кулинарни чудеса. Най-възхвалявано беше зелето със свинско, което дори и аз понякога ядях.
